Изглежда, че търговете са се провеждали през почти всички векове, в почти всяка индустрия и в почти всяка страна и тази публикация представлява само малка част от историята на търговете. Търговете произхождат толкова назад във времето, че никой всъщност не знае със сигурност как и кой ги е започнал.

Първите търгове

Според древни писмени източници от Гърция, търговете са се провеждали още от 500 г. пр. Хр. По това време са се търгували жени за съпруги. И всъщност, дори се е смятало за незаконно да се разреши "продажбата" на дъщеря извън метода на търговете.

При тези търгове се е използвал метода на "падащата цена", като се е започвало от висока цена и се е слизало надолу, докато първият, който каже, че купува е бил обявяван за купувач. Купувачът е можел да да си върне парите ако той и неговата нова съпруга не се разбират, но за разлика от конете, булките е нямало как да бъдат "изпробвани" преди търга.

Жените, които били особено красиви, били обект на по-яростно наддаване и достигнатите цени били високи. Собстветиците на по-малко атрактивни жени е трябвало да добавят зестра или други материални ценности, за да направят продажбата.

В Рим, Италия, около времето на Христос, търговете били популярни за продажби на семейни имоти и плячкосани стоки от войните. Римският император и философ Марк Аврелий в продължение на месеци е продавал семейните мебели, за да изплаща дълговете си.

Римските войници продавали на търг плячкосани предмети от войните. Лицензираният аукционер "Магистър Аукционариум" забивал копие в земята и така давал начало на търга. Днес ние използваме тръжно чукче.

Търговете пристигат в Америка

Американските търгове датират от пристигането на пилгримите на източните брегове на Америка, през 17 в., и са продължили да се популяризират по време на колонизацията, с продажбите на земеделски култури, вносни стоки, добитък, оръдия, тютюн, роби и дори цели ферми. Продажбите на търг са били най-бързия и най-евективен начин за обръщане на активите в кеш.

Продажбите на кожа са били в особено големи размери по това време. В книгата на Белами Партридж "Втори път, трети път, продадено" той пише "Библията и кожите са били опорите на пилгримите, като Светата книга е спасявала душите им, а кожите са плащали сметките им".

Първочанално, кожите са събирани от местното население в Америка при идването на зимата, като са използвали метода на "частно договаряне" в замяна на "уампум" /думата на местното население на Америка, която означава "пари"/. Необработените кожи били транспортирани до най-близкото товарно пристанище. Всяка пролет методът на търговете е бил използван, за да се продават необработените кожи на европейските търговци, които организирали трансконтиненталния пренос до Стария Свят. След като корабите пристигали на пристанищата в Европа, кожите били продавани на търг на производителите, които ги обработвали, за да достигнат пазара на дребно. Ранната търговия с кожи била основната причина за заселването и развитието на Северна Америка.

Ерата на гражданската война

Чували ли сте за американските аукционери, за които се говори като за "Колонел" /от ам. "Colonel" - "Полковник"/. Това е често срещана практика, особено в училищата за търгове в Америка. Това произхожда от ерата на Гражданската война, във време когато търговете започват да се развиват.

Историята показва, че механизмът на търговете е бил обичайна практика за полковниците от Гражданската война, които редовно са продавали на търг плячкосаните вещи и излишните стоки от войната. Тогава, военните, от ранга на полковниците, можели да провеждат търговете, като създават термина "Колонел", който много аукционери използват и днес.

Кратка историческа справка на едно от най-добрите училища за търгове, разказва за този процес: "С развитието на Гражданската война, много войскови батальони имали практиката, докато настъпвали, да си присвояват вещи от собственици на земя и от търговци. Контрабандните стоки се събирали и отнасяли към място, където полковниците или други военни командири продавали стоките на открити търгове. Дори след Гражданската война, военни полковници пътували, за да продават плячкосани и откраднати стоки. Аукционерите в последствие следвали същите пътища и дори се обличали подобно на полковници и по този начин обществото започнало да нарича аукционерите "Колонел" или "Полковник".

Други имена на аукционерите

Колонел е само едно от имената, с които аукционерите са се идентифицирали през годините. Други имена включват "Рицари на чукчето" и "Братя". Отличителните белези на тези аукционери включвали шапка в полковнически стил, бастун, звънец, чукче и червено знаменце. Знаменцето се е използвало като рекламен трик и било поставяно най-високо на мястото, от където аукционерът организира търга.

Отваряне на училища за търгове

Много училища за търгове били отворени в началото на 20 век в Америка. Националното училище за аукционери и оратори "Джоунс" е смятано за първото такова. То било открито от аукционера Кери М. Джоунс в Девънпорт, Айова. През първата година от обучението, училището преподавало "компетентни инструкции, които обучават по провеждане на търгове за обща търговия, недвижими имоти и фини предмети". Въпреки това, много аукционери по това време не са вярвали, че един аукционер може да бъде "обучен". Те са вярвали, че организирането и провеждането на търгове е вродена способност, с която се раждаш.

Предизвикателства пред аукционерите

Въпреки че намирането на стоки за продажба не е било проблем през онези години, аукционерите са се сблъскали с много предизвикателства. Нямало е системи за усилване на гласа им, като напр. микрофони, които се използват днес. Така че те са имали проблема едновременно да бъдат чути и да запазят гласовете си непокътнати.

Тъй като пътуването е било трудно и в повечето случаи се е осъществявало с кон или каруца, аукционерите привличали хората като редовно предлагали обяд за тези, които идвали да наддават. Метеорологичната обстановка също е диктувала времето за старт на търговете, тъй като те били провеждани на открито.

Голямата депресия

Разрастването на индустрията на търговете е продължило до Голямата депресия през 1929 г. Някои аукционери пътували в страната, за да осъществят ликвидация на имоти на фермери, чиито ферми са фалирали заради продължителна суша или банкови възбрани. Залезът на търговете като метод за маркетинг е последвал слабият икономически климат и не се е възродил до времето след Втората световна война.

50-те години

Търговете са започнали да се развиват с големи стъпки след Втората световна война. Продажбите на стоки и недвижими имоти са отбелязали бум. В някои случаи е имало нужда собствеността на недвижимите имоти и лични вещи да бъде сменена бързо - нещо, което директното договаряне не е можело да предложи. По този начин се е родил модерният бизнес на търговете. Аукционерите вече били бизнесмени, облечени с костюми и вратовръзки. Те започнали да се грижат за този бизнес и да повишават репутацията на аукционерите. Освен с обществото, аукционерите започнали да правят връзки с банки, адвокати, счетоводители, съдебна система и държавни структури.

90-те години до днес

През 90-те години технологията си проправи път към бизнеса с търговете. Аукционерите започнаха да използват компютри, факсове, мобилни телефони и други технологии, за да направят бизнеса си по-бърз и по-ефективен. Някои аукционери започнаха да правят снимки на малки предмети, продавани на търг, и да ги прожектират на големи екрани така, че наддавачите да имат близък поглед върху стоката.

В средата на това десетилетие търговете направиха бум в кибер пространството. Постоянно развиващият се сайт eBay беше създаден през 1995 г. и продължава да бъде онлайн лидер в бизнеса с наддаването.

Много аукционери днес предлагат както търгове на живо, така и онлайн търгове, за да посрещнат нуждите на потребителите от близо и от далеч. Технологиите позволяват на купувачите да участват в проданта без дори да присъстват на място.

Бъдещето на търговете

Търговете през годините се развиват и променят и днес стават по-популярни от всякога. Почти всичко, за което се сетите, може да бъде подадено чрез метода на търга: антики, домашни потреби, автомобили, земя, добитък, жилища, дизайнерски рокли, бизнес оборудване и т.н. И благодарение на професионалните организации по света  организаторите на търгове имат безброй обучителни възможности, които им помагат да са в крак с последните технологии и да се научат на нови бизнес трикове. Те имат възможност да осъществяват връзки с други аукционери, да обменят идеи и да намират пътища за посрещане на растящите нужди на обществото.

Аукционерите днес работят, за да постигант специални тилти, като напр. Дипломиран личен оценител на имущество, Акредитиран аукционер за недвижими имоти, Сертифициран аукционер, Сертифициран специалист за имоти и т.н. Тезци аукционери са задължени да спазват Етичния кодекс, който защитава потребителите срещу измами и нелоялни търговски практики.

Търговете съществуват от началото на света, тъй като са високо ефективен и ефикасен бизнес механизъм, а също така и посрещат нуждите на обществото. Но освен всичко друго, търговете са забавни, увлекателни и театрални. Повечето хора, които участват в търгове продължават да искат да се върнат и да участват отново и отново.

Ако никога не сте участвали в търг, присъединете се и станете част от историята.