Георги Дичев беше избран за председател на Контролния съвет на Камарата на частните съдебни изпълнители в края на януари. Преди това той председателстваше организацията в продължение на два мандата. Дичев се занимава с проблемите на принудителното изпълнение в България от 2002 г. Участвал е пряко в подготовката и приемането на всички законови и подзаконови нормативни актове, свързани с въвеждането на частното съдебно изпълнение.

С Георги Дичев разговаряме за тенденциите при изпълнителните дела и публичната продан през миналата година, взаимоотношенията банка-наддавач-съдебен изпълнител, както и за очакванията на частното съдебно изпълнение за кризисната 2012 г.


- Г-н Дичев, какви тенденции се откроиха при завеждането на делата срещу длъжници през 2011 г.?

Още от самото стартиране на частните съдебни изпълнители в страната през 2006 г. има увеличение на броя на новообразуваните дела. През 2011 г. техният брой надвиши 180 хил. За сравнение през предходната 2010 г. делата са били 140 хил., така че има сериозен ръст в новообразуваните дела.

Анализът на тези дела показва, че най-голям дял от тях са в полза на бизнеса. Причините за това са известни – от една страна това е междуфирмената задлъжнялост, а от друга това е кризата, която очевидно продължава да е източник на проблеми за страната.

- Каква част от делата стигнаха до публична продан?

Реално извършените публични продажби през 2011 г. са около 6 хил. За сравнение през 2010 г. извършените публични продажби са били 5 700. Увеличението не е много голямо на фона на многото образувани изпълнителни дела и процентът на продажбите на недвижими имоти е доста малък.

- Какви са тенденциите при реализирането на обезпеченията през миналата година?

По масата от делата няма обезпечения, тъй като има издаден съдебен акт за събиране на определена парична сума. В зависимост от имуществото, което притежава даденият длъжник, се насрочва изпълнението. Обикновено се търсят бързина и по-малко разходи по производството. Търсят се банкови сметки, запори на вземания от трети лица, а ако няма резултат и длъжникът не плаща, изпълнението може да се насочи и към недвижими имоти.

Повечето вземания за съжаление са необезпечени. В търговския и гражданския оборот, когато хората правят бизнес, те не мислят за проблемите, които биха възникнали, когато някой не изпълнява задълженията си по договорите. Съответно те нямат никакви обезпечителни мерки, а само документи за дълга. Все по-често може би ще се налага, както банките правят ипотека при някои задължения, така и в търговския оборот да се търсят реални обезпечения, било по линията на особените залози, чрез банкови гаранции или недвижими имоти.

- Каква е средната цена на жилищните имоти, реализирани на публична продан?

Трябва да направя уточнението, че при тези 6 хил. продажби на имущество са реализирани всякакви имоти – жилищни, офиси, гаражи, земеделски земи, парцели. Нямаме точна статистика по отделните видове имоти. Наблюденията на всички колеги обаче сочат, че обикновено се продават по-евтините имоти, най-вече жилищни, до около 100 хил. лева. По-скъпите имоти се реализират по-трудно, по-дълго време стоят в нашия сайт за продажби и се организират няколко процедури, докато се стигне до реална продажба.

- Каква сума успяхте да съберете частните съдебни изпълнители през 2011 г.?

Събраната сума за миналата година е 700 млн. лева срещу 580 млн. за предходната 2010 г. От 2006 г. досега частните съдебни изпълнители са събрали над 2,4 млрд. лева и над 200 млн. лева от тях са преведени пряко в бюджета. Това са пари за данъци, осигуровки, ДДС и събрани публични вземания. Малко хора отчитат, че частните съдебни изпълнители събират доста публични задължения и работата им носи пряка полза за фиска, освен за икономиката.

- Доколко събраните средства задоволяват претенциите на кредиторите?

Не може кредиторът да получи задължението си в пълен размер, защото съдебните изпълнители не са наказателна рота, която с цената на всичко да наказва длъжника и да погасява дълга. Ролята на съдебните изпълнители е да осребрят имуществото на длъжника, който не плаща, със силата на държавната принуда и да предоставят средствата на кредитора. Ако даден длъжник няма никакви активи, съдебният изпълнител е безпомощен. Това се случва много често при „кухи“ фирми, които нямат банкови сметки и имущество. Затова хората и бизнеса трябва да имат предвид кой стои отсреща, когато сключват сделки и договори. В тази връзка ние направихме регистър на длъжниците, за да можем да помогнем и на хората, и на бизнеса, с повече информация преди да вземат решения.

- Какъв е ефектът от централния регистър на длъжниците, който заработи миналата година?

Очевидно регистърът още не е много добре познат, въпреки че с всеки изминал ден справките в него се увеличават. За ефект още е рано да се говори. Хубаво е да се знае, че бизнесът и гражданите могат да правят проверка за всяко юридическо лице в страната дали има образувани изпълнителни дела срещу него. Ако срещу фирма или физическо лице има образувани много изпълнителни дела, вероятността те да не си изпълнят задълженията е много голяма.

В момента усъвършенстваме сайта, за да въведем опцията за отдалечен достъп. Искаме да предоставим възможност на финансови и други институции по електронен път да правят справките за юридическите лица.

Заради закона за защита на личните данни обаче няма как да се проверява дали физическо лице е длъжник. Механизмът в случая е следният: всяко физическо лице може само за себе си да прави справка. Ако ние искаме да сключим договор с това лице, можем да поискаме от него да ни предостави такава справка за заведени изпълнителни дела срещу него.

- Наблюдавате ли по-засилен интерес на купувачите, след като желанието на банките да кредитират сделки с имоти, закупени на публичен търг, като че ли осезаемо се повиши? Една банка вече обяви, че ще отпуска такива заеми, а няколко други обмислят подобна стъпка.

Въпросът за финансирането на публичната продан винаги е стоял, доколкото Гражданско-процесуалният кодекс изисква в 7-дневен срок да бъде внесена цялата цена на имота. Реално купувачите могат да бъдат хора и фирми, които имат средствата още при участието на търга.

Доволни сме, че има банки, които започнаха да финансират такива продажби, а други сериозно го обмислят. Така повече фирми и граждани ще могат да участват в тези търгове. Механизмът обаче е сложен, тъй като имотът няма как да бъде ипотекиран в полза на кредитора. Първо трябва купувачът да го придобие. Въпреки това модел на финансиране на такива продажби може да съществува.

- Преди няколко месеца споменахте, че сте изготвили предложения за промени в Гражданско-процесуалния кодекс (ГПК), които се отнасят до продажбата на един и същи имот от няколко съдебни изпълнители, както и други предложения. Какво се случва с тези предложения?

Ние подкрепяме виждането на Министерството на правосъдието, че промени в закона трябва да се правят не „на парче“, а комплексно. В министерството има работна група и ще й предоставим нашите предложения, така че да бъдат взети предвид при подготовката на цялостното изменение на Гражданско-процесуалния кодекс. В момента всичко е на фаза обсъждане.

- Връщам се на темата за банките. Има банки, които обявиха, че ще работят с определени съдебни изпълнители и ще кредитират сделки с проблемни имоти. Как оценявате възможностите за един такъв съюз?

Това го обсъждахме на заседание на ръководството на камарата преди месец-два. Малко ни смущава това, че подобни споразумения биха се отразили на доверието към съдебния изпълнител, въпреки че той спазва законова процедура. Някои от наддавачите може да си помислят, че заради това споразумение едва ли не съдебният изпълнител е бил пристрастен в полза на конкретен наддавач. На практика това не може да се случи, защото процедурата е ясна и съдебният изпълнител няма как да се намеси. Предлага се една цена и който даде най-високата – печели търга.

Отново казвам, че ни смущават тези директни споразумения между съдебен изпълнител и банка и нашата препоръка е все пак банките, като предлагат такива механизми, да не ангажират съдебните изпълнители, а да търсят варианти за споразумения със самите наддавачи.

- Има ли случаи, при които банките се явяват като крайни купувачи на публична продан?

За съжаление в отчетната форма, която имаме по наредбата за статистиката към правосъдното министерство, такава графа няма. Това, което знаем и виждаме всички колеги, е че обикновено това се случва при много скъпи имоти, които се продават. Към тях няма интерес, тъй като заради кризата инвеститорите се оттеглиха от страната. Такива големи имоти, като хотели, големи парцели, цели предприятия, изключително трудно намират купувач. В такива случаи ако кредиторът е банка, тя се явява на търга, придобива имота, погасява дълга и чака по-добри времена, в които да го реализира.

- България е единствената държава в Европейския съюз, която не е предприела никакви действия за законодателната регламентация на фалита на физически лица. Считате ли уреждането на частния фалит за необходимо?

Категорично мнение от камарата нямаме. Не съм убеден обаче, че сме единствената държава, която няма такава процедура. Трябва много внимателно да се помисли какви биха били ползите от уреждането на частния фалит. Проведохме една кръгла маса по този въпрос, организирана по проекта МАТРА на холандското правителство. Получи се интересна дискусия между участниците, сред които имаше международни експерти и представители на банките. Като че ли специално за България минусите от частния фалит са повече, отколкото плюсовете. Затова трябва да се проведе широка дискусия, в която да се включат всички заинтересовани, и да се вземе правилното решение.

- Защо според вас минусите са повече?

Това е модел, който в Америка функционира през погледа на това, че всяко физическо лице би могло да бъде предприемач. Всяко физическо лице там се стимулира да прави бизнес, а ако се провали, то трябва да може да си стъпи на краката и да започне отново. Естествено, за известно време същото това лице изтърпява тежки последици, но след няколко години може да започне начисто и отново да стане предприемач. В България заради дългите години на тоталитарна система и липса на пазарна икономика голяма част от населението не е предприемачески настроена. В тази процедура много хора биха потърсили възможност да се освободят от задължения, които са поели, от кредити, които са усвоили, и да не ги погасяват. Ще има много злоумишлени действия и може да се очаква вълна от хора, които ще подават молби за обявяване на фалит само и само да се откачат от задълженията, въпреки тежките последици за тях и санкциите, които са различни, в зависимост от подхода на законодателя.

- Каква очаквате да бъде 2012 г. за съдебното изпълнение?

Много ми се иска като говорим за 2012 г. да има позитивизъм и по-добри очаквания, но всички прогнози и нашите наблюдения показват, че годината ще бъде тежка и за бизнеса, и за гражданите. За нас тя също ще е тежка, защото и двете страни ни пресират. Едната страна иска бързо да си събере парите, а другата точно обратното – иска време и глътка въздух. Да се надяваме, че от Западна Европа ще тръгне вълната на подобрение, която да стигне и при нас. Ние сме много свързани с европейската икономика и ако там проблемите продължат, ще ги имаме и ние. Първо трябва да очакваме в Европа да се оправят нещата, за да се случи това и в България.